Екопътека „ Каньонът на водопадите”

В района на резерват „Сосковчето” е изградена екопътеката “Каньона на водопадите”, която прави достъпно уникалното биоразнообразие в резервата и буферната му зона. Пътеката е с дължина около 6 км., като денивелацията е близо 700 м., а най-високата й точка е на 1800 м. н. в. На много места пътеката пресича реката, като за целта са изградени дървени мостчета, парапети и стълби. Маршрутът преминава покрай идеално подредени, сякаш от човешка ръка, каменни блокове. Най-впечатляващи обаче, са множеството водопади – общо 46. Разположен в горния край на пътеката и най-висок водопад е Орфеевият, с височина на пада почти 70 метра.

Екопътека „Невястата”

Екопътеката се намира в близост до панорамния път между Смолян и Пампорово. Началота й започва от арката на входа за манастир „Свети Пантелеймон”. Дължината й е около 750 м., вие се през гората и води до едноименната скала Невястата – един от символите на Смолян. Добре оформена и обезопасена е с дървени перила. Има указателни табели с информация за дивите обитатели на гората и растителните видове, които се срещат в района. Минава през живописни кътчета – изсечени скали, потънали в здравец, мъх и папрати. В началото й има изкуствена стена за спортно катерене. В края на пътеката се намира и един от най-дългите алпийски тролеи в България с дължина над 100 метра и денивилация - 35 метра.

Районът край екопътека „Невястата” е своеобразно царство за любителите на силни усещания. На разстояние по-малко от един километър има възможности за практикуване на скално и спортно катерене, рапели, изкачаване по виа ферата и спускане с алпийски тролей. На разположение на туристите е стена за спортно катерене с височина 10 метра и множество маршрути с най-разнообразна конфигурация за любители и професионалисти. Възможностите за скално катерене също не са никак малко – има прокарани турове за скално катерене с различна степен на трудност. За тези, които имат желанието да усетят тръпката от катеренето и висенето, но нямат нужните умения, има изградена виа ферата – железни стъпала и обезопасително стоманено въже в скалата на височина над 20 метра. Много от скалите край пътеката са подходящи за спускане на рапели, а черешката на тортата безспорно е алпийският тролей, може би най-екстремният в България. Престрашилите се имат възможност да прелетят на завидна височина разстоянието от над 100 метра между две отвесни скали. Под краката им ще блестят Смолянските езера, а родопският вятър ще брули лицата им.

Екопътека „Кечикая - Козник“

Екопътеката се намира в района на Рудозем. При изкачване до крепостта “Козник”, заобикаляйки около скалите “Двамата братя” и стигайки до крайния скален ръб, човек може да наблюдава Рудозем и цялата община като на длан. Цялата местност, и в частност крепостта, са обвити в легенди и мистерии. Според местното население там е живял Ерим папа /Рим папа/, който притежавал несметно богатство и златен стан. Много са загадките относно митичния Ерим папа. По-известна от тях е тази, че името му идва от култа на древните към тракийски владетел (според Херодот знатните траки извеждали произхода и рода си от бог Ерми). Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрипция на Ерми). Ето какво казва Херодот за тракийския бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред населението в Родопите под формата Ерим Папа и Ерим Баба.

Екопътека „Стуилица – Калето – Лъката“

Изградена в защитена местност „Поречието на Девинска река“ с дължина 8 км. Туристите могат да се насладят на специфичната атмосфера около няколко водопада, да минават по система от мостове и висящи пътеки над бързеите и вировете над реката, да се изкачат до средновековната крепост Калето. Обособена зона за риболовен туризъм с дължина 3 км., която предоставя отлични условия за риболов на балканска пъстърва. Край екопътеката има подходящи места за пикник и барбекю.

Екопътека „Дяволската пътека“ – Борино

Изградена в атрактивна природна среда на р. Буйновска, наблюдават се съчетания от скални форме, водопади, водни каскади и др.Обхваща територия от около 20 км. с две стартови точки – северна на 1 км. от с. Борино и южна до водослива на Четак дере с Буйновската река.Най- атрактивната част е преминаването под естествения скален Дяволски мост.

Екопътека „Вишнево-Гълъбово- Дяволския мост“

Намира се на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км. северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово, което е в състава на община Баните, област Смолян. От двете страни на Дяволският мост се издигат стръмни скатове, достигащи 800 м надморска височина. За достигане на тази забележителност от центъра на с. Баните е предложен следния туристически маршрут: Вишнево–Гълъбово (Дяволския мост), който допълва вече реализиран проект на общини Ардино и Кърджали – Ардино /Белите брези/ – Кърджали /Язовира/ – Скалното светилище – крепост Перперикон. Maршрутът към Дяволския мост започва от центъра на с. Вишнево, минавайки през горска местност, през югоизточната част на с.Гълъбово и отново през горска част се достига до Дяволския мост.

Екопътека „По стъпките на Делю хайдутин”

Надморската височина варира между 250 и 700 метра. Екопътеката следва легендата, която разказва как Делю хайдутин достигал до връх Костадин, където се криел от турските войски. Маршрутът тръгва от Златоград, в местността "Военната градина". Екопътеката дава възможност за наблюдение на разнообразни форми на релефа, вековни дървета и над 200 вида интересни растения на изключително малка територия. По дължина на маршрута има пейки, маси и кошчета за отпадъци.

Екопътека „Света Неделя”

Дължината на екопътеката е 12 км, а продължителността, за която се изминава, е около 3 часа. Денивелация е 400 метра. Началото на маршрута е Воденицата (Тепавицата) в Златоград - най-атрактивният обект на етнографския комплекс. По маршрута се минава край чешма с място за отдих, Вила Бошнаков, Бункер (защитено съоръжение), "Тъмната гора", втора чешма с място за бивак, място с панорамен изглед, отклонение за село Старцево и местността "Белото камене" (най-голямото по българските земи тракийско светилище на Бога Слънце). Крайната точка е връх "Св. Неделя", висок 865 м. От него, при хубаво време и с повече късмет, може да се види най-високият връх на остров Самотраки.